Гинко билоба (Ginkgo biloba) е уникално растение, което няма родственици. То е класифицирано в свой обособен отдел, съдържащ единствен клас и разред, едно семейство, род Ginkgo, и е единственият съществуващ и днес вид в този отдел. Гинко билоба е един от най-добре известните примери за „живо изкопаемо“ понеже съществува още от юрския период (Юра е вторият период от ерата надинозаврите. Започва преди около 200 милиона години и завършва преди около 145,5 млн. г.).

Съчетанието от устойчивост на болести, неподатлива на насекомите дървесина, и способността да образува въздушни корени и леторасти правят гинко дърветата много дълголетни, като за някои от тях се смята, че са на повече от 2500 години – има данни за 3000 годишно гинко в Китай, провинция Shandong.

В Китай и Япония, след отстраняване на месестата обвивка, семената се използват за храна. Там те са деликатес и се поднасят, обикновено печени и боядисани в червено, на сватбените ритуали. Консумирани сурови, се считат за афродизиак. В Китай вече над 600 години се селекционират и отглеждат високопродуктивни женски гинко дървета от които се добиват семена, които се използват за ядене.

Месестата обвивка на семената съдържа маслена киселина (butanoic acid), и отделя неособено приятна миризма, наподобяваща миризмата на гранясало масло. По тази причина в САЩ, и Европа са предпочитани предимно мъжки дървета гинко. В България гинко се среща като парково и/или декоративно дърво. Днес гинко билоба е едно от най-употребявани лечебни растения в света. В японската и китайската медицина се използва много отдавна – има сведения, че още преди 5000 години извлек от листата на гинко билоба се е използвал в Китай като антиспастично средство, както и за лечение на сърцето и белите дробове. Славата му в западния свят се носи от сравнително скоро – от деветдесетте години на миналия век. Първите сведения за употребата на билката в европейски източници са от 17 век. Дървото е пренесено в Европа през 18 век и днес е една от най-обстойно изследваните билки в света. Сега гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася градските условия. За устойчивостта на растението може да съди от факта, че само няколко дървета гинко са сред единствените оцелели растения от атомната експлозия над Хирошима, само на 1–2 км от мястото на взрива. Оказало се, че въпреки високата радиация в растението не се открили никакви изменения или мутации. По-късно направени изследвания доказали, че гинко билоба в същия си вид е съществувала на земята преди 270 млн. години, много преди динозаврите. Откритите вкаменелости от това растение показали, че то не се е променило през вековете. Качествата му са същите до днес.

Произходът на името „билоба“ е латински: от „би“ – две и „лоба“- разделен, което се отнася до формата на листата. Етимологията на „Гинко“ е от погрешно произнесеното преди три века име на растението на японски, което обаче не бива корегирано и западният свят запазва думата по начина, по който е записана през 1711г. На китайски има няколко думи за гинко. Най-популярните са две – първата означава „бял плод“, а другата – „сребърна кайсия“. Листо на гинко е символ на една от най-големите школи по Японски чаени церемонии, както и символ на Токио. В Китай гинкото е национално дърво и символизира дълголетие и ясен ум.

В листата, които са най-често използваната част от растението, са открити над 40 биоактивни вещества с положително въздействие върху човешкия организъм – флавонолови гликозиди, производни на кверцетина, камферола и изорамнетола, бифлавоноиди (билобетин, гинкгетин, изогинкгетин и др.) и техни гликозиди, проантоцианидини, фитостероли (бета-ситостерол и негов гликозид, стигмастерол), терпенови лактони (гинколид, билобалид), ензима с мощно антирадикалово действие супероксиддисмутаза, полизахариди (манан, пентозан, нишесте), органични киселини (шикимова, хининова, алфа-линоленова), аспарагин, гинколови киселини, алкилфеноли, восъци, етерично масло, минерали (калий, калций, магнезий, желязо, мед, манган, титан, фосфор, селен) и т.н.

Тази природна аптека, намираща се в листата на билката, е в основата и на широкото й приложение – за забавяне на процесите на стареене в мозъка и в организма като цяло, подобряване на кръвооросяването, забавяне на дементните процеси, стимулиране на паметта и концентрацията, задържане на развитието на склеротичните процеси и отлагането на холестерол върху кръвоносните съдове, подобряване на зрението и слуха, намаляване на мигренозните пристъпи, подобряване на състоянието на кръвоносните съдове и дейността на сърцето, снемане на нервното напрежение, хроничната умора и депресията, понижаване на алкохолната и никотиновата зависимост, подобряване цвета и тонуса на кожата и т.н.

Изводите на многобройните клинични проучвания на ефекта на билката показват, че гинко билоба може да засили паметта и спомага да се облекчат симптомите на болестта на Алцхаймер. Има научни доказателства, че може да подобри умствените способности при здрави по-възрастни хора и се прилага за лечение на разнообразни състояния като диабетната ретинопатия, появяващата се и изчезваща болка в мускулите на краката, нарушения на функциите на вегетативната нервна система, артрит и др. Според все още непотвърдени заключения, гинко билоба показва потенциален положителен ефект при лечение на симптомите на някои видове шизофрения.

Световната здравна организация съобщава за възможна употреба на гинко билоба, показани в предварителния клинични изследвания, включващи лечение на последиците от лека до умерена мозъчно-съдова недостатъчност – недостатъчен приток на кръв в мозъка, който може да се прояви като дефицит на паметта, нарушена концентрация или главоболие.