Вярва се, че на Еньовден способността на билките да лекуват е най-голяма, и то преди изгрева. Затова билкарите стават рано, преди да изгрее слънцето, и берат билки. Неслучайно българският празник Еньовден съвпада с лятното Слънцестоене – дните на максимална продължителност на деня.

Каква е връзката между Лятното Слънцестоене и традициите, свързани с Еньовден?

Келтите и славяните отбелязвали първия ден от лятото с танци и огньове на открито, за да приветстват слънчевата енергия. Китайците почитали Ли – китайската Богиня на Светлината и женски слънчев аспект. Друидите го празнували като сватбата на Небето и Земята.



В Европа това е и празник на влюбените. В миналото хората празнували този ден с огньове на открито, които двойките са прескачали и вярвали, че реколтата ще порасне толкова нависоко, колкото двойките са способни да скочат. Както и, че по силата на огъня може да им се открие какъв ще бъде бъдещият съпруг на неомъжените девойки. Огньовете на открито са олицетворение на енергията на слънцето и са традиционни за тази нощ. Вярва се, че огънят също така пропъжда лошите духове.

Древните народи вярвали, че времето около лятното слънцестоене е особено силно, с кулминираща и подхранваща енергия.

Периодът е и силно лечебен, тъй като се характеризира с интензивно поглъщане и усвояване на енергията, пише сайта videlei.com. Подходящ е за зареждане и енергизиране на тялото, за билколечение, за хидротерапия, за йога, както и за повлияване на труднолечими болести. Времето е подходящо за концентриране върху личното и духовното си развитие, материалния просперитет и благополучие, жизнеността и виталността, както и самоизцелението, здравето и растежа.

Много растения и дървета през юни са в разгара на растежа си. В този период между сеитбата и жътвата, когато полята и горите изобилстват от цветя, се събират и сушат билките за цялата предстояща година. Освен че са най-лековити, в този ден растенията проявяват своята магическа сила. Ако предпочитате фитотерапията, сега е моментът да обновите своята билкова колекция, която да носи заряда на лечебната слънчева енергия.

Българските традиции и ритуали, свързани с Лятното Слънцестоене и Еньовден

В българската традиция, Лятното слънцестоене се чества с голям празник – Еньовден. Поверието твърди, че в нощта срещу Еньовден звездната енергия влива магическа сила в билките, а с първите лъчи слънцето ги прави още по-лековити. В този миг цялата слънчево-звездна енергия се концентрира в тях. Затова те се берат рано по изгрев – за да се запази целебната им сила. Изплетете цветен венец и го носете на главата си, като символ на здраве, красота и светлина. Наберете жълт кантарион или салвия, направете китка и я окачете вкъщи, за да предпазва дома ви от мълнии и негативни сили. За защитни цели използвайте също иглика, вратига, комунига, чемерика, росен и тинтява. Традицията повелява, че росата в тази утрин също е лечебна. Измийте лицето си с капки роса или легнете направо в росна трева рано сутринта на Еньовден за здраве. Окъпете се в извор, река или море, защото там целебните лъчи на изгрева са докоснали водата, която като естествен вместител на енергията ще ви дари с неговата мощ.

За ритуалите на този ден се използва мълчана вода, като основна съставка в магическите рецепти. Според традицията мълчаната вода се налива от три сладки извора, от чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи, през нощта преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва, за да се запази магическата й сила. Силата на мълчаната вода се крие в нейната чистота, в съхранения неутралитет на енергийната й структура, който е основа за понататъшното й зареждане с желаната енергия. В нощта на Еньовден в бяло котле с мълчана вода се топят китки цветя, завързани със сребърни накити, които се оставят под открито небе, за да се слеят с магическата сила на звездите. На другата сутрин най-възрастната жена в дома извършва гадаене за сватба, здраве и плодородие.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. В крайморските райони на страната вярват, че морето „спира да се движи “ и също се къпят в него. За лечение и гадаене се взима „мълчана вода “ (налята от младо момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица). Спорадично битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева те я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчние. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приговят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват.

Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нощта срещу Еньовден билкарите приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки. На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е „хаталия “ (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

На този ден Църквата е решила да смеси народните поверия с християнските и повелява, че се празнува рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител .

В народната памет обаче той битува и до днес като Свети Еньо или просто Дядо Еньо. На този ден той намятал кожух и отивал да моли Бога за сняг. Хората смятали, че е страшен човек и държи всички болести, но е способен и да предпазва от тях. Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

Еньовденските обичаи имат и своята вещерска страна.

Тогава действа особен вид вещица- бродницата. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със съответни заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само “царят” на нивата остава прав. Тогава бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а нейната– избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от обиране е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана. В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището «щото всички да и видят срама». Обикновено, след това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони.

Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки (или пръстени). В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята също може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и облечена в сватбени дрехи.