Орехът /Juglans Regia/ е едно от най-старите дървета, чиито плодове са използвани като храна, а листата – като билка. Историческите сведения за растението са от 7000 г. пр.н.е. от времето на римляните, които са го нарекли Juglans Regia, „Кралското дърво на Юпитер „.

Родината на ореха са планините на Централна Азия. В Европа дървото се разпространява благодарение на търговията по протежение на Пътя на коприната – маршрут между Азия и Близкия изток. В северна Европа орехът бил внесен от Персия, където това растение се отглеждало за кралски особи. Ето защо и дървото получило името „Персийски орех“. Чрез интензивната морска търговия през следващото столетие, орехът се разпространил бързо в целия свят.

Традиционна употреба

Листата на ореха са били използвани в традиционната медицина на редица култури, като антимикробно, антипаразитно, кератолитично, антидиарично, хипогликемично, тонизиращо и газогонно средство; така както и за лечение на синузит, стомашни болки и треска. В българската и турската народна медицина, пресни листа, прилагани върху кожата или челото са използвани за намаляване на висока температура и за облекчаване на ревматични болки. Ядките на ореха са използвани за лечение на възпалително заболяване на червата в иранската традиционната медицина. В Палестина, ядките и листата се използват за лечение на диабет и астма и за лечение на рак на простатата и съдови нарушения.

В редица култури растението се използва като локално средство за третиране на кожни възпаления и прекомерно изпотяване на ръцете и краката. То също е често срещан домашен лек за лечение на хронична екзема. Листата се използват локално за лечение на скалпа при сърбеж и пърхот, слънчево изгаряне и повърхностни изгаряния, както и като успокояващо при кожни заболявания. Ядките на ореха спомагат за защита дейността на сърцето и предотвратяват загубата на костна тъкан. Кората, листата и обвивката на незрели зелени плодове от този лечебно растение са били използвани за лечение на рак на стомаха, черния дроб и рак на белия дроб в Китай. Орехът се използва от традиционната медицина в Мексико, с цел защита срещу увреждане на черния дроб, а кората се използва за почистване на зъбите. В Непал кората се използва и при артрит, кожни заболявания, зъбобол, и за стимулиране растежа на косата.

В българската народна медицина листата на ореха се използват вътрешно при различни кожни заболявания — акне, пиодермит, херпетиформен дерматит, лимфатична диатеза, също при екземи и възпаления на клепачите. Прилагат се и за лекуване на скрофулоза (лимфатизъм). Този ефект се обяснява с тонизиращото действие на танина върху организма. Ореховите листа се употребяват още при гастроентерит, за подобряване на апетита и храносмилането, за промиване на устата при възпаление на венците, за промивки при гинекологични заболявания. Зелените плодчета на ореха могат да се употребяват при хипо- и авитаминоза.

Външно приложение – листата се използват под формата на отвара за промивки и компреси. Пресните листа се използват като се прибавят във водата за къпане на малки деца.

Биоактивни вещества в листата на ореха

Листата съдържат 4—5% танини, следи от етерично масло, инозит, флавоноиди и веществото юглон, производно на оксинафтохинона, горчиви вещества, каротин, пектини и др.

Неузрелите изсушени плодчета съдържат до 2500 мг % витамин С, тлъсто масло, Р-ситостерол, захари, нишесте и др., а външните зелени обвивки на плода -ОС- и р-хидроюглон (който при хидролиза се разпада на аглюкона юглон), танини, витамин С до 500 мг %, ябълчна и лимонена киселина, захари, ензими и др.

Доказани ползи от ореха

1. Антибактериално действие

Екстрактите от листа на орех разкриват широк спектър антибактериална активност срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии като: стафилококус ауреус, псевдомонас аеругиноза, ешерихия коли, клебсиела пневмония, стафилококус епидермис, ентерококи и др.

2. Антигъбично действие

Орехът – плодове и листа – проявяват антимикотична активност срещу широк спектър от гъбички. Проучванията показват, че всички сортове орехи показват противогъбично действие срещу кандида албиканс и криптококус неоформанс.

3. Антиоксидантна активност

Проучен е антиоксидантният потенциал на тинктури от плодовите обвивки и листа. Няколко фенолни съединения, изолирани от листата и плодовете на ореха, като пирогалол, р-хидроксибензоена киселина, ванилова киселина, етил галат, протокатехинова киселина, галова киселина, танини, аденозин, аденин и др. повишават антиоксидантната активност в организма.

4. Антивъзпалително действие

Проучванията на ефектите на етаноловия екстракт от листа на орех показват силно противовъзпалително действие. Екстракт от орехови листа представлява добро аналгетично и противовъзпалително средство срещу редица заболявания, свързани с възпалителни процеси.

5. Ефекти при диабет

Клинични проучвания доказват инхибиторна активност на ореховите полифеноли и полифенолни компоненти спрямо различни ензими като гликозидаза, захароза, малтаза и амилаза. В допълнение към тези констатации, изследователите доказали, че растението има положителен ефект при генетично наследен захарен диабет тип II. Приемът на екстракт от листа на орех намалява кръвната захар и стимулира възстановяването на β-клетки в панкреаса.

6. Действие при нарушения на кожната пигментация

Екстрактът от листа на орех е доказано ефективен при лечение на неравномерна пигментация на кожата.

7. Хепатопротективен ефект

Резултатите от изследване с индуцирано увреждане на черния дроб при мишки сочат, че орехови полифеноли действат като куркумин, който е често използвано хепатопротективно средство.

8. Антиракова активност

Заключения на клинични проучвания при животни показват, че орехът инхибира чревната карциногенеза и растението е подходящо средство в случаи на чревни неоплазми. Друго изследване доказа, че орехът е мощен цитотоксичен агент ин витро в човешки туморни клетъчни линии, включително карцином на дебелото черво, карцином на бъбреците и левкемия.

Източници

1. Crews C, et al. Study of the main constituents of some authentic walnut oils. J. Agric. Food. Chem., 2005, 53:4853-4860.

2. Martinez ML, et al. Walnut (Juglans regia L.): genetic resources, chemistry, by-products. J. Sci. Food. Agric., 2010, 90: 1959-1967.

3. Muradolu F. Selection of promosing genotypes in native walnut (Juglans regia L.) populations of Hakkari central and Ahlat (Bitlis) districht, and genetic diversty. PhD dissertation, University of Yuzuncu Yil, Turkey. 2005.

4. Sze-Tao and Sathe SK. Walnut (Juglans regia L): proximate composition, protein solubility, protein amino acid composition and protein in vitro digestibility. J. Sci. Food Agric., 2000, 80:1393–1401.

7. Venkatachakm M, and Sathe SK. Chemical composition of selected edible nut seeds. J. Agric. Food. Chem., 2006, 54:4705– 4714.

8. Ravai M. Quality characteristics of califonia walnuts. Cereal Foods World; 2009, 37: 362-366.

9. Payne T. California walnuts and light food. Cereal Foods World ; 1985, 30: 215-218.

10. Folk Medicine. In: Sener, B. (Ed.), Biodiversity: Biomolecular Aspects of Biodiversity and Innovative Utilization. Kluwer Academic/Plenum Publishers, London, 2002, pp. 119–135.

11. Kim HG, et al. Growth-inhibiting activity of active component isolated from Terminalia chebula fruits against intestinal bacteria. J. Food Prot., 2006, 69:2205-2209.

12. Abbasi MA, et al. Investigation on the volatile constituents of Juglans regia and their in vitro antioxidant potential. Pakistan Acad. Sci., 2010, 47:137-141.

13. Rahimipanah M, et al. Antioxidant activity and phenolic contents of Persian walnut (Juglans regia L.) green husk extract. Afr. J. Food Sci. Technol., 2010, 1:105-111.